САМОКРИТИКУ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Книж. Критикувам сам себе си за нещо. Гигов не съобщава какви санкции са предложили двете комисии и с какви средства са накарали опонентите да отстъпят. Завършва само лаконично: „Почти всички... се самокритикуваха, признавайки своите грешки“. К. Църнушанов, М, 385. Когато четем „В меката есен“, виждаме целия Валери Петров, чувствителния поет, моралиста. Поетът, който с трогателна нежност се самокритикува за своите малки грешки. З. Петров, Избр., 227.


Източник: Речник на българския език (онлайн)